Българският фармацевтичен съюз иска промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Целта е по-строг контрол върху едрите търговци. Аптеките трябва да виждат колко лекарство има на склад при всеки от тях. Това каза пред журналисти председателят на съюза Димитър Маринов.
По думите му организацията подкрепя част от вече предложените промени, но иска други текстове да се прецизират, а в закона да влязат и нови идеи.
Сега специализираната електронна система за проследяване на лекарствата — СЕСПА, следи само количествата на лекарствата от Позитивния лекарствен списък, и на тяхна база се прави списъкът с лекарства, забранени за износ. По новите текстове в системата ще влизат всички лекарства, отпускани по рецепта — нещо, което Маринов нарече добро решение, защото ще подобри достъпа на пациентите до лекарствата.
В момента нито фармацевтите, нито аптеките виждат данните в системата и не знаят какви количества от едно лекарство има при отделните търговци на едро, обясни председателят на съюза. По думите му някои търговци на едро крият истинските си наличности, за да дават приоритет на аптеки, свързани с тях. Ако промените минат, аптеките сами ще могат да проверяват какви количества има всеки търговец на едро.
Съюзът предлага и още нещо — поръчка за лекарство да се прави само ако вече има издадена електронна рецепта за него. Така, обясни Маринов, ще отпадне възможността пациент да поръча едно и също лекарство в няколко аптеки едновременно. Няма да се стига и до случаи, в които лекарство е доставено в няколко аптеки, но накрая никъде не е купено.
Съюзът подкрепя по-строг контрол върху търговците на едро. Иска се и проверка на верификацията на всяка опаковка, която стига до аптека. Сега, каза Маринов, няма гаранция, че в аптеките не влизат фалшиви лекарства. Той поиска и Митниците да получат достъп до СЕСПА, за да се затвори още една вратичка за злоупотреби.
Законът сега забранява една и съща фирма едновременно да произвежда лекарства, да търгува с тях на едро и да държи повече от четири аптеки. Проблемът, каза Маринов, е че нищо не пречи едно физическо или юридическо лице да регистрира колкото си иска други фирми и през тях да отвори неограничен брой аптеки. Според него точно този текст трябва да се промени, за да не се стига до концентрация в лекарствоснабдяването чрез свързани лица.
От БФС предлагат и Националната аптечна карта да се води дигитално и да се обновява автоматично, а не както досега.
За услугите, които аптеките могат да предлагат извън продажбата на лекарства, говори деканът на Факултета по фармация към Медицински университет – Плевен проф. Христина Лебанова. Тя обясни, че става дума за здравни услуги в аптеките — промоция на здравето, превенция на болести и скрининг за някои социалнозначими заболявания, с идеята пациентите да живеят по-качествено. В българските аптеки сега се предлагат девет такива услуги, докато в заобикалящите ни държави те стигат до 20, каза проф. Лебанова.
Изявленията бяха направени в деня на Световния ден на фармацевта. Международната федерация на фармацевтите, в която членуват над 4 млн. магистър-фармацевти по света, е основана през 1912 г. Тази година мотото на празника е „Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“.
Данни за самата професия представи главният секретар на БФС Светослав Крумов. Към 1 септември 2026 г. 78% от магистър-фармацевтите в България са жени, а 22% — мъже. По думите му съсловието се подмладява, като най-голям е ръстът при фармацевтите под 30 години. За последните девет месеца броят на магистър-фармацевтите е нараснал с 2,2% и сега те са 7824 души. Около 7000 от тях работят в аптеки, обслужващи населението. Останалите работят в болнични аптеки, представителства, институции и в академичните среди.
По плътност на фармацевти на глава от населението България е близо до челните места в света, каза още Крумов. Средно на 10 хиляди души у нас се падат 10,1 фармацевти — доста над средния показател за ЕС. Въпреки това има недостиг на кадри, обясни той. Причината е, че все повече завършили фармация избират да не работят в аптека. Всеки нов дипломиран фармацевт на практика отваря врата за нова аптека, което задълбочава липсата на специалисти.
Крумов даде данни и за броя на аптеките: към 1 септември 2026 г. в България работят 3300 аптеки, при 3233 през 2025 г. По думите му 79% от тях имат договор със здравната каса. Заради промяна в начина, по който се плаща на аптеките в отдалечени и труднодостъпни места, на единствените аптеки в съответната община и на денонощните аптеки, у нас са отворени нови обекти и достъпът до аптека се е подобрил за над 60 хиляди души. Крумов обаче уточни, че това не значи непременно по-добро лечение — логистиката на лекарствата остава трудна, а доставките невинаги стигат навреме.