Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. „За“ гласуваха 126 депутати — от „Прогресивна България“, „Възраждане“ и по един от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“. Против нямаше, а 46 депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“ и ПП се въздържаха. Промените внесе Георги Георгиев от „Прогресивна България“.
Идеята засяга земите, останали след връщането на правата на собствениците — сега те се стопанисват от общините. До 31 декември 2027 г. тези земи трябва да преминат към общинските съвети. Целта е само да се приключи процедурата по възстановяването им. „С идеята, че процедурата по възстановяването не е приключена, предлагаме да дадем още малко време, за да обявим поземлената реформа за окончателно приключена“, обясни Георгиев.
Друга промяна слага край на възможността да се придобиват по давност земи на организации, известни като бивши стопански дворове в земеделските кооперации. По думите на Георгиев досега който е държал имот в тези земи, е трябвало да плаща наем, за да го изкупи. Сега вносителите предлагат пет години, през които хората да могат да станат собственици, без да плащат за ползването на земята.
Депутатите гласуваха и земеделските земи, дадени на научни, научно-производствени и учебни заведения, да останат частна държавна собственост, като правата на собственика ще упражнява министърът на земеделието и храните.
Предвижда се оценката на ограничените вещни права върху земи от държавния поземлен фонд да се прави по пазарен начин от независим оценител. Отпада и досегашното правило търговете за наем и аренда да минават само през две тръжни сесии.
Промяна има и в правилата за пасища, мери и ливади. Въвежда се временно право на ползване до една година. То ще важи за свободни земи, които не са заети със сгради, съоръжения или земеделско ползване.
Предложението въвежда ограничение за наемане на земя от държавния поземлен фонд. Целта е малките и средните земеделски стопани по-лесно да наемат такава земя. Договорите за наем или аренда няма да могат да надхвърлят 10 000 декара за едно лице. Това ще се доказва с декларация. Законопроектът задължава и Министерството на земеделието и храните да изработи нова методика за изчисляване на средното рентно плащане, така че то да е по-справедливо. „В момента се изчислява, като се вземат най-високата и най-ниската цена, което е изкривено като стойност“, коментира Георгиев.
При дебата Любен Иванов от „Демократична България“ обяви, че групата му ще се въздържи на първо четене. По думите му промените са доста мащабни и засягат много проблеми, които наистина трябва да се решат, но текстовете се нуждаят от още доизглаждане. Той смята, че между двете четения трябва да има сериозен разговор, който да събере различните интереси около общо съгласие. Колегата му от ДБ Свилен Трифонов поиска дотогава да се направи работна група с всички заинтересовани страни.
ДПС също няма да подкрепи законопроекта. Шендоан Халит попита дали предложените механизми изобщо ще проработят. Той посочи, че текстовете позволяват земи от държавния поземлен фонд да се продават без търг, по пазарни цени, но само при определени условия. Смята обаче, че при такива промени трябва да има ясни правила. Според него могат да пострадат и общински пасища. Най-острите възражения на ДПС са за общинската собственост. Халит се противопостави на идеята областният управител да замества общинския съвет. Според предложението, ако съветът не предостави земи в срок, управителят сам ще решава съдбата им. „Общинската собственост не е държавна собственост“, категоричен беше депутатът.
Председателят на парламентарната комисия по земеделие Явор Гечев от ПБ защити възможността за отдаване на земя без търг, като обясни, че целта е земята да се ползва по-трайно, а не да сменя ползватели всяка година.
Десислава Танева от ГЕРБ-СДС съобщи, че групата ѝ ще се въздържи на първо четене. Тя похвали идеята на вносителите да се сложи край на реституционната процедура, но заяви, че не приема областен управител да се разпорежда с общинския поземлен фонд вместо самата община.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски каза, че внесените текстове решават проблеми, останали нерешени с години. По думите му и той лично, и администрацията на министерството смятат, че предложенията до голяма степен биха оправили тези проблеми. Той се спря и на въпроса с длъжниците — според него не е редно земеделските производители да плащат цената за това, че министерството не може да си събере парите от тях, и не бива коректните стопани да бъдат затруднявани заради чужди задължения. Абровски заяви още, че не смята за редно общините да получат свобода да се разпореждат със земеделска земя, както решат.