Към 31 декември 2025 г. в България живеят 6 423 207 души, с 14 153 по-малко спрямо година по-рано, съобщи Националният статистически институт (НСИ) в публикацията „Население и демографски процеси 2025 г.“.

Спадът е 0,22 на сто. Към края на 2024 г. населението е било 6 437 360 души, а спрямо 2023 г. е намаляло с 8121 души, или 0,13 на сто. Загубата през 2025 г. е по-голяма от предходната.

Естественият прираст през 2025 г. е минус 49 238 души, а външната миграция има положително салдо от 35 085 души и не стига да го покрие. От 1990 г. насам умрелите в страната са повече от живородените, посочва НСИ. Механичният прираст показва с колко души повече са се заселили у нас, отколкото са я напуснали. Според института той се отразява съществено на броя и структурите на населението.

Имигрантите през 2025 г. са 44 640 души, тоест хора, които са се установили в България от чужбина. Сред тях има завърнали се български граждани и граждани на други държави с разрешение или статут за пребиваване.

Най-много са имигрантите извън ЕС, 45,9 на сто, следвани от българските граждани с 38,9 на сто и от гражданите на държави от ЕС с 15,2 на сто. Турция е на първо място с 25,1 на сто, следвана от Украйна с 18,5 и Германия с 9,1 на сто. Деца до 14 години са 14,3 на сто, на възраст между 15 и 64 години са 72,9 на сто, а 12,8 на сто са на 65 или повече.

Емигрантите, които са променили настоящия си адрес от България с такъв в чужбина, са 9555 души. От тях 52,1 на сто са мъже. До 14 години са 6 на сто, между 15 и 64 години са 59,7 на сто, а на 65 или повече години са 34,3 на сто.

Средната възраст в края на 2025 г. е 45,4 години, в градовете 44,6, в селата 47,7. Според НСИ застаряването през годините я повишава. В трудоспособна възраст са 3 764 842 души, или 58,6 на сто от населението.

В страната има 192 населени места без жители, а още 1280, или 24,4 на сто от всички, имат от 1 до 49 жители. Най-голямото село е Лозен в Столична община с 6671 души, а най-малкият град е Мелник със 181 жители.