Исторически музей – Свиленград проведе кръгла маса „Съдбата на Западна Тракия и Първата световна война“, с която приключи програмата за празника на града. Основен лектор беше проф. дин Светлозар Елдъров, а свое проучване представи и ученик в осми клас.

В залата на музея се събраха ученици, учители и граждани. Разговора откри директорката Елена Митева, която припомни съдбата на тракийските българи-бежанци от Източна и Западна Тракия. Жителите на Свиленград са техни наследници.

Според Митева историята им трябва да се помни. Според нея предците са оставили домове, земи, имущество и гробове на близките си, „за да започнат живота отново тук, в Свиленград, на голата поляна, но в границите на Родината“. „Искали са само хляб и земя, за да съграждат отново“, каза тя.

Елдъров изнесе доклад „Съдбата на Западна Тракия по време на Първата световна война“. Той анализира българо-турските преговори с участието на официални представители на двете държави, дейци на ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация) и Гюмюрджинската турска автономия, позната още като „Временно тракийско правителство“ или „Независимо западнотракийско управление“.

Говори и за създаването на 10-а Беломорска дивизия, за бойните ѝ действия и за отбраната на беломорския бряг. Лекцията посвети на паметта на проф. Стайко Трифонов и изтъкна приноса му към познанията за Тракия и тракийските българи: без него нито едно ново изследване не може да се направи.

Според Елдъров три събития през 1913 г. са преобърнали пътя на България и са предрешили бъдещето на Западна Тракия. Те са „Престъпното безумие“ от 16 юни, Междусъюзническата война, която лекторът нарече катастрофална, и Цариградският договор от 16/29 септември.

Българо-турските преговори той определи като решителната крачка, която е наредила страната между Германия, Австро-Унгария и Османската империя и я е поставила сред губещите в Първата световна война. Несполучливите геополитически избори на правителството на Васил Радославов според него са предопределили втората национална катастрофа: България е останала без излаз на открито море, а страданията на тракийските българи са се проточили.

Митева представи осмокласника като най-младия свиленградски историк и шахматист. Той говори за средновековните пътища и селища в района на Свиленград, които са имали стратегическо и търговско значение. Опира се на публикации на съвременни историци и на средновековни извори, а изводите си прави и след обхождане на землищата на място.

Директорът обяви, че разработката на ученика ще влезе в сборника за крепостта „Букелон“ и района на село Маточина.