За пет години България е загубила около 84 на сто от износа си на вино за Китай. Продаденото количество е намаляло от близо 170 000 литра през 2021 г. до около 27 000 литра през 2025 г. Данните изнесе изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Николай Паунов.

В пари свиването е още по-дълбоко. Ако през 2021 г. продажбите са били за около 585 000 евро, сега стойността им е около 35 000 евро, или близо 94 на сто по-малко.

Числата бяха представени на семинар в Българската търговско-промишлена палата в София, озаглавен „Китайският пазар на вино - ориентация за износители“. Участниците се включиха на място и през интернет. Събитието беше организирано заедно с Центъра на ЕС за малки и средни предприятия и Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Намалява и производството в страната – от около 0,8 млн. хектолитра през 2021 г. до около 0,6 млн. хектолитра през 2024 и 2025 г.

Паунов обясни, че само обемът на продукцията няма да утвърди позициите на българските винарни в Китай. Силните страни на българското вино са другаде, смята той: произходът от определен регион, местните сортове грозде и постоянното качество. Агенцията го гарантира с регистрация на лозята, контрол върху производството, сертифициране и проследяемост, което печели доверието на вносителите.

Китайският пазар подбира по-строго от преди, а конкуренцията за вниманието на потребителя е по-остра, каза още Паунов. Китай си остава важен пазар за България, но изисква прецизна работа, а не надежда за растеж от само себе си, заяви той. Правилният път според него минава през внимателно подбрано портфолио, надеждни местни партньори, изрядно спазване на изискванията за регистрация и етикетиране и реклама, която извежда напред произхода и характера на българското вино.

Директорът на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство Момчил Станишев заяви, че въпросът вече не е как се влиза на голям пазар. Важно е той да се разбере, да се намерят подходящите потребители и канали за продажба и да се изградят трайни партньорства. Става дума за пазар с около 1,4 млрд. души. Това важи с особена сила за малките и средните фирми, много от които имат добри продукти и дълъг опит, смята Станишев.

Заместник-председателят на БТПП Васил Тодоров определи виното като част от историята и културната идентичност на България и на повечето страни от Централна и Източна Европа, а не просто като стопански отрасъл. Той посочи Китай като пазар от особен интерес, защото потребителите там са много, винената култура се развива, а търсенето на качествени вносни стоки расте.

Влизането там изисква подготовка, обясни Тодоров: познаване на вкусовете на потребителите, на каналите за дистрибуция, на регулаторните изисквания и на начина, по който се прави бизнес в Китай.