Българските фирми, които участват в Глобалния договор на ООН, се справят с грижата за околната среда по-добре от повечето европейски компании. Това показва проучване на националните мрежи на Глобалния договор на ООН в България, Финландия, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Турция, изпратено на БТА.

Изследването излиза по повод Общото събрание на ООН и обхваща 5793 компании от 21 европейски държави. Авторите му са гледали 136 показателя и, по думите им, за пръв път показва доколко бизнесът в Европа помага за Целите за устойчиво развитие на ООН.

Средният резултат за целия европейски бизнес е 58,2 точки от максимум 100. Скалата е проста: 0 значи, че компанията изобщо не допринася за устойчивото развитие, а 100 — че е ангажирана напълно. Според авторите резултатът показва, че бизнесът върви в правилната посока, но все още има какво да наваксва.

Разликите между държавите са сравнително малки, но не всички цели се движат еднакво. Най-добре европейските компании се справят с доброто здраве и благосъстоянието — 73,6 точки. Общо взето бизнесът помага повече по социалните въпроси, отколкото за околната среда, а мерките срещу корупцията вече са добре вградени в работата на повечето фирми.

По-зле стоят нещата с климата. Средният резултат по климатичните действия е 45,8 точки. Само 28,1 на сто от отговорилите компании имат готов план как да се справят с промените в климата. Производствените фирми правят повече за климата и за отговорното потребление, отколкото тези от услугите. Според авторите производството влияе по-пряко на природата, а това кара фирмите да действат по-активно.

На този фон българските компании се открояват именно с грижата за околната среда, където изпреварват средното за Европа. По целта за чиста вода и достойни санитарни условия българският бизнес взима 63,2 точки — с 8,4 точки над средното за континента. По целта за индустрия, иновации и инфраструктура резултатът е 72 точки, или с 6,1 точки над средноевропейското ниво.

Силна страна на българските фирми е и корпоративното управление. По целта за мир, справедливост и силни институции резултатът е 75,5 точки — с 10,2 точки над средното за Европа и трети по височина сред всички държави в проучването. И по целта за партньорства за постигане на целите България е над средното: 26,1 точки, или с 4 точки повече от европейската средна стойност.

Като цяло резултатите по държави са доста близки едни до други. Най-високи общи оценки имат компаниите от Гърция — 67,3 точки, Турция — 63,9 точки, и Италия — 62,8 точки. По-ниски резултати има при бизнеса в Полша и Дания — по 51,7 точки, както и в Швейцария и Лихтенщайн — 54,6 точки. При повечето държави отклонението от общата европейска средна стойност е най-много 2,9 точки. Според авторите на изследването това показва, че бизнесът в Европа вече работи при сходни правила и очаквания за устойчиво развитие.

Освен изводите, националните мрежи на Глобалния договор дават и четири препоръки към бизнеса в Европа. Първата е компаниите да следят напредъка си в повече области на устойчивото развитие, а не само в няколко. Втората — адаптацията към климатичните промени да стане важна за всички сектори, не само за производствените фирми. Третата — бизнесът да развива повече партньорства, както между отделните компании, така и между държавата и частния сектор. Последната препоръка е да се увеличат възможностите за обучение по темата за устойчивост, така че то да стигне до повече служители и доставчици.

Проучването се основава на докладите за напредъка за 2025 година, които компаниите в Глобалния договор на ООН подават. Данните обхващат 5793 фирми и 136 показателя от 21 европейски държави: Австрия, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция, Турция и Обединеното кралство. Включени са и Швейцария и Лихтенщайн, които имат обща национална мрежа на Глобалния договор.