Костите на цар Самуил и тленните останки на хора от неговото семейство ще бъдат подложени на интердисциплинарни изследвания. Те ще се проведат в България и в чужбина, каза пред БТА проф. Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей при БАН. Той ръководи екипа, в който работят и доц. Виктория Русева и докторант Доника Йорданова.
Трите ковчега с останките екипът донесе от Гърция на 3 октомври. В по-големия е тялото на цар Самуил, положено в цял ръст по гръб, с костите в анатомичен ред, а в другите два са останки на хора от неговото семейство. Предстои да се провери родствената връзка между тримата и дали в двата ковчега са синът на Самуил Гаврил Радомир и племенникът му Иван Владислав.
Вагалински уточни, че за самия цар досега са правени два интердисциплинарни анализа, а не само физическа антропология. Предстоящата работа включва химически анализ, изотопни изследвания и ДНК анализи.
Новите данни от проучването учените ще обявят на 8 октомври от 10:00 часа на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. Освен Вагалински, Русева и Йорданова там ще участва и доц. Христо Попов, директор на института.
Вагалински смята, че темата за цар Самуил вълнува обществото и учените са длъжни да го осведомяват за всичко, свързано с владетеля. Според него информацията трябва да се споделя на всеки етап, в който е налична, защото хората трябва да знаят, а това е задължение на учените.
Останките на цар Самуил бяха открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ на Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос и оттогава се пазеха в Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври в Солун се проведе официална церемония по предаването им, на която присъстваха министър-председателят Румен Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. От българска страна участваха още заместник министър-председателят Иво Христов, министърът на културата Евтим Милошев и представители на академичните среди, а от гръцка страна министърът на културата Лина Мендони. Останките бяха пренесени в България с военнотранспортен самолет „Спартан“.
Предаването е част от споразумение между София и Атина, по което Гърция връща останките на цар Самуил, а България предава на Гърция 48 църковни реликви.
От 25 септември по инициатива на Министерството на културата започна изработката на специален саркофаг, който ще бъде поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София – Божия премъдрост“. Решението за вида му е на Софийската митрополия, с благословията на патриарх Даниил, а саркофагът се изработва от мрамор от земите на Самуиловото царство.
Цар Самуил, представител на династията на Комитопулите, е управлявал от 997 до 1014 г. и е водил борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. След поражението на българската войска в битката при село Ключ на 29 юли 1014 г. византийският император Василий Втори заповяда да бъдат ослепени около 14 000 пленени български войници. Самуил умря на 6 октомври същата година. Той е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. През 2014 г., при 1000-годишнината от смъртта му, останките бяха изложени за поклонение.
Проф. Вагалински отличи приноса на българското правителство, посланика в Гърция Валентин Порязов и консула в Солун Антон Марков. Той посочи още министъра на културата Евтим Милошев и заместник-министъра на културата Пламен Славов. Отбеляза и работата на доц. Виктория Русева и докторант Доника Йорданова. В подготовката на 3 октомври са участвали археолози и двама физически антрополози.
„Без такава силна воля за работа и партньорство, без добър екип, правителство, дипломати и експерти, нямаше да се получат нещата. Много съм радостен и доволен, че си свършихме добре работата“, каза пред БТА проф. Вагалински.