Министерството на образованието и науката връчи днес вечерта в Централния военен клуб годишните Национални награди за принос в науката „Питагор“, съобщиха от МОН. Голямата награда получи проф. д-р Ивайло Търнев от УМБАЛ „Александровска“ и Медицинския университет в София.
Министър-председателят Румен Радев присъства на събитието и връчи наградата.
Предишното развитие: МОН връчва днес наградите „Питагор“ за 18-а поредна година
Радев обяви, че в бюджет 2027 средствата за научна инфраструктура и дейност растат от 35 млн. евро тази година на 62 млн. евро. „И това не е достатъчно, но е важна стъпка, това е ясна заявка на държавата, че ще продължим да подкрепяме всички учени“, каза той. Ще се търсят и ефективни форми на сътрудничество с учените, не само финансови, а и организационни.
Церемонията откри министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. „Хората на науката са извън прожекторите, но те наистина променят света“, каза той. Според него обществото трябва да направи всичко, за да е работата им на светло.
Зад постижението 15 наследствени заболявания да бъдат описани за първи път в света стои и работата на проф. Търнев. Изследванията му допринасят за разкриването на генетичните причини за редки болести, за ранната им диагностика и лечението им. Има над 400 научни публикации и е сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори в България. Получи статуетка и 8000 евро.
Конкурсът е на 18-а поредна година. Наградите са в три области: природни и инженерни науки, науки за живота и медицина, социални и хуманитарни науки. В тях се отличават утвърдени и млади учени, а има и специална награда за комуникация в науката. Отличените в тези категории получиха по 5000 евро.
Наградата за утвърден учен в природните и инженерните науки получи проф. д-р инж. Петър Йорданов Антов от Лесотехническия университет в София. Той превръща отпадъците от дървообработването в ценен ресурс за създаването на нови материали, като изследванията му са насочени към устойчиви дървесни материали от възобновяеми суровини и промишлени отпадъци. Разработките му предлагат нови възможности за дървообработващата и мебелната промишленост и допринасят за по-ефективното използване на ресурсите и развитието на кръговата икономика. Антов има над 120 публикации и над 3400 цитирания.
В областта на науките за живота и медицината награда получи чл.-кор. проф. дн Славчо Томов, директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет в Плевен. Той е специалист по акушерство, гинекология и онкология и развива роботизираната и минимално инвазивната хирургия. По негова инициатива в Плевен има първата в страната интраоперативна лаборатория за откриване на метастази в лимфните възли при гинекологични онкологични заболявания. Томов е и сред водещите при изграждането на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, който работи в областта на геномната медицина, 3D биопринтирането и виртуалната реалност.
При социалните и хуманитарните науки отличиха чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев от Икономическия университет във Варна. Той проучва ролята на българските търговци и предприемачи във Възраждането и връзката им с европейската икономика. Трудовете му са за значението на търговските мрежи и предприемачеството за модернизацията на обществото през XVIII и XIX век. По негова инициатива е създаден Центърът за стопанско-исторически изследвания, в който работят учени от България и чужбина.
Сред младите учени в природните и инженерните науки награда взе гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя работи с алгоритми за машинно обучение върху големи данни за енергетиката и земеделието. Прави модели за прогноза на производството и потреблението на електроенергия, автоматизирано наблюдение на фотоволтаични системи и разпознаване на поведението на животни по данни от сензори.
При младите учени в науките за живота и медицината отличиха доц. д-р Мартин Караманлиев от Медицинския университет в Плевен. Той е хирург онколог и работи с роботизирана хирургия и операции с дистанционно наставничество. Бил е в екипите, направили първата роботизирана мастектомия в България и международно дистанционно наставничество при роботизирана операция на пациент с рак на правото черво. Проучва флуоресцентни технологии в операциите и изкуствения интелект в диагностиката.
Сред младите учени в социалните и хуманитарните науки награда получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет, която има докторат от Бостънския университет. Работи по езиковото и комуникативното развитие, най-вече на деца от аутистичния спектър. Участва в разработването и адаптирането на инструменти за оценка на комуникацията и в международни проучвания на ранното детско развитие. Особено внимание отделя на българските деца, защото езиковото им развитие е слабо застъпено в международната литература.
Наградата за комуникация на науката взе проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя обяснява на достъпен език биомедицината, вирусите, ваксините, терапиите и откритията и се бори с дезинформацията за здравето и ваксините. Александрова е създател на „Минути за наука с Радостина Александрова“ и автор на подкаст поредица за историята на медицината. Има над 800 медийни участия и над 150 научнопопулярни материала.
Всички номинирани получиха грамота.