България действа да получи във възможно най-кратък срок доказателства за произхода на дроновете, заяви външният министър Велислава Петрова в телевизионно интервю. Според нея правителството първо иска доказателства и едва тогава прави изводи.
Дронове удариха търговски кораби в българската икономическа зона в Черно море в началото на октомври. Тогава „Демократична България“ поиска извънредно изслушване в парламента, а президентът Йотова отмени посещението си в Търново.
Още по темата: „Демократична България“ иска извънредно изслушване след удар по кораби
Петрова благодари на съюзниците за помощта при изясняването на обстоятелствата. Премиерът се срещна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, а чрез алианса България изложи конкретните технически потребности на Министерството на отбраната. Френският външен министър пък е заявил по време на визитата си у нас, че Франция е готова да подкрепи, включително технически.
Руският посланик Елеонора Митрофанова е била при премиера, а не във външното министерство, и Петрова е присъствала на срещата. Според нея извикването на посланика при премиера показва, че правителството приема случая на сериозно.
Петрова е разговаряла с външните министри на Турция и Румъния за сигурността в Черно море. Координацията с двете страни според нея не се изчерпва с дипломацията.
Заедно с Румъния България подготвя по линия на ЕС център във Варна и Констанца, който няма да е военен център на НАТО. Българската страна ще следи хибридните заплахи и въздействието върху околната среда, а румънската ще отговаря за киберсигурността и наблюдението на подводни кабели. Военноморското училище във Варна има възможности, опит и готовност да участва. За центъра са нужни най-вече достатъчно пари в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС и връзка със съществуващите механизми на ЕС и НАТО, посочи Петрова.
Сигурността в региона може да гарантира само спирането на войната, която Русия води срещу Украйна от февруари 2022 г., смята министърът. Първа стъпка може да бъде мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море. Към усилията за край на войната спада и поетапното спиране на огъня, например за енергийната инфраструктура или за Черно море. Европа се включва по-активно в преговорите и това е положителна стъпка. Дипломацията досега не е използвана достатъчно активно, особено с участието на Европа.
Украйна търси помощ в енергетиката, обясни Петрова: за следващия зимен сезон ѝ трябват генератори и инфраструктура. България участва в доставките на газ за Украйна през своята газопреносна мрежа, а темата за реакторите в момента не е на преден план.
Премиерът е провел две публични срещи с украинския президент. На въпрос за необявена среща с високопоставен украински представител Петрова отговори, че не всяка среща трябва да се оповестява предварително. Според нея контактите на такова равнище показват, че България не е изолирана и поддържа диалог с Украйна. Тя не вижда разминаване във външнополитическите позиции: България е част от европейската политика, но има право на национални различия, където е възможно.
България е нетен получател в бюджета на ЕС, напомни министърът. По-голям бюджет означава повече пари, но и по-голяма вноска, затова балансът между двете има значение. Предишното ѝ изказване за размера на бюджета е било по конкретното предложение на ирландското председателство, а българската позиция е за по-балансиран бюджет.
Петрова се е срещнала с външния министър на Северна Македония за Коридор VIII. България отново настоя страната да изпълни поетите ангажименти. Министърът не вижда ескалация в отношенията и казва, че ангажиментите са свързани с европейския път на Северна Македония и с по-добрия живот на българите там.
Според Петрова основната цел на резолюцията на Европейския парламент е била солидарност със засегнатите черноморски държави. По инициатива на български евродепутати в последния момент обаче е добавен текст, който противоречи на останалата част от документа. За войната в Близкия изток позицията на правителството е деескалация и диалог, а Петрова се надява усилията за примирие да дадат резултат.
Министерството на транспорта представи пред Министерския съвет списък с приоритетни проекти. През 2027 г. в България ще се проведе среща на върха за свързаността. Според Петрова това е знак за доверие към правителството и възможност да се представят национални и трансгранични проекти. Тя се надява форумът да помогне за парите за тях.