Парламентът отхвърли промените в Закона за киберсигурността, които внесе „Възраждане“. С тях се променяше начинът за ограничаване на технологии при висок риск, а законопроектът получи подкрепа само от вносителите, с 10 гласа „за“.
Против гласуваха 132 депутати, а 11 се въздържаха. Срещу бяха „Прогресивна България“, ДПС, „Демократична България“ и един депутат от ГЕРБ-СДС. Въздържаха се групата на ГЕРБ-СДС и един народен представител от „Продължаваме промяната“.
„Възраждане“ предлагаха нова алинея в чл. 27. При висок риск за киберсигурността субектите, които работят с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), щяха да предприемат мерки за ограничаването му. Срокът се определя с акт на Министерския съвет според естеството и степента на риска.
Сега Съветът по киберсигурността въз основа на предоставена информация изготвя мотивирано предложение до Министерския съвет за постановление. С него се ограничават конкретни технологии или критични вериги за доставка на ИКТ услуги и продукти. Условието е да не се засягат императивни разпоредби на правото на ЕС или на българското законодателство и да няма противоречие с координираните оценки на риска в ЕС.
В мотивите си от „Възраждане“ пишат, че действащата уредба допуска широко ограничаване на технологии. Според вносителите това води до регулаторна несигурност, по-високи разходи за бизнеса и риск за конкуренцията и иновациите. Те искат по-гъвкав подход, основан на оценка и управление на риска, с пропорционални мерки, на фона на ускорената дигитализация и нарастващата зависимост от ИКТ. Ограничаването или спирането на технологии според тях трябва да е само крайна мярка при доказан висок риск за националната сигурност.
Георги Григоров от „Прогресивна България“ заяви, че групата му няма да подкрепи текста. Григоров заяви, че се премахва единствената гаранция за дигитална автономност на България, защото основната промяна е отпадането на най-силната мярка, която евродирективата дава като възможност. Според „Прогресивна България“ законопроектът отслабва киберсигурността.
Цончо Ганев от „Възраждане“ обясни, че се въвежда задължителна оценка от Съвета по сигурност, а при установен риск ще се прилагат пропорционални мерки, а не общ знаменател. Според него сега се ощетяват българският бизнес и интереси, а отпада и възможността китайски компании да продават оборудване в България. Ганев посочи, че според бизнеса смяната на съществуващото оборудване струва над 2 млрд., като по-голямата част от него е доставена от китайски компании.
Управляващите на срещи декларират, че ще затоплят отношенията с Китай, каза още Ганев, а с отхвърлянето на законопроектът се ограничават китайските инвестиции, най-вече в телекомуникационния сектор.
Божидар Божанов от „Демократична България“ възрази, че от парламентарната трибуна се лее лобизъм в полза на една-две китайски компании. Божанов посочи, че компаниите искат да продават оборудване, а това не е инвестиция, и целта на евродирективата е да се ограничават рисковете.