Земеделското министерство готви първия у нас план за ваксинация срещу шарка по овцете и козите. Документът вече е пуснат за обществено обсъждане до 9 октомври. Това съобщи министърът на земеделието Пламен Абровски пред парламентарната комисия по земеделие. Депутатите го разпитваха за разпространението на болестта, резултатите от мерките досега, възможността за спешна ваксинация и обезщетенията за пострадалите ферми.
Абровски определи шарката по овцете и козите като изключително сериозно заболяване. Според него положението изисква постоянна готовност, по-строг контрол и работа в синхрон между министерството, Българската агенция по безопасност на храните, ветеринарните лекари, науката и самите животновъди. Болестта удря тежко фермите. Тя пречи и на търговията, и на движението на животни и животински продукти. Затова, по думите на министъра, всяка мярка трябва да идва навреме, да е съобразена с риска и да се основава на ветеринарна експертиза.
Освен мерките за биосигурност, по-строгия контрол и ранното откриване на заболяването, екипът на министерството е подготвил и проект на план за ваксинация, обясни Абровски. Документът е публикуван на сайта на БАБХ, за да могат всички заинтересовани да се запознаят с него и да предложат бележки. Според министъра подобен план е трябвало да е готов още миналата година.
В плана освен начина, по който ще се прави ваксинацията, са записани и границите, при чието надвишаване трябва да се пристъпи към нея. Абровски призова депутатите и всички заинтересовани да се включат активно в обсъждането. След крайния срок на 9 октомври е възможно да се събере работна група, която да подготви окончателния вариант на документа, преди той да бъде одобрен.
Министърът даде и актуалните числа за болестта. През миналата година огнищата у нас са били 192, а засегнатите животни – близо 25 хиляди, по-точно 24 968. Тази година огнищата са 39 – в областите Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Ямбол и Кърджали, а болните животни са общо 4577.
Абровски обясни защо работата по плана е започнала точно през август – тогава са установени 18 нови огнища, докато през предходните два месеца общо взето те са били само пет. През септември обаче броят отново е паднал – до 15 огнища.
Министърът съобщи още, че в понеделник и вторник в Брюксел предстои заседание на Съвета на министрите на ЕС. На него България, заедно с Кипър, Гърция, Румъния и Хърватия, ще настоят Европейската комисия да преразгледа цялото си законодателство по темата. Според него то е много остаряло. По думите му сегашните правила изобщо не предвиждат обезщетение за фермерите, които са принудени да държат животните си в карантинната зона около огнищата. Абровски каза, че работят по проблема едновременно на национално и на европейско ниво.
Земеделският министър посочи и празнина в българското законодателство. Според него депутатите трябва да се замислят по въпроса. Когато БАБХ открие огнище и реши да приложи мерките по закон, липсва разпоредба, която да позволи на инспекторите да влязат в стопанството и да свършат работата си, ако животновъдът откаже да съдейства.
На въпрос на Маломир Власов от „Прогресивна България“ дали ваксинацията ще доведе до ограничения, Абровски отговори, че ако Европейската комисия не разреши дерогация, животновъдите с овце и кози ще трябва да ги държат оборно 21 дни, а ограниченията за търговия ще важат осем месеца след последната доза ваксина.
Румен Христов от ГЕРБ-СДС каза, че според него ваксинацията е много крайна мярка и не бива да се бърза с нея.
Шендоан Халит от ДПС попита какво се случва със стопаните в ограничителните зони, които търпят реални загуби. Абровски отговори, че в момента тече прием по програма „де минимис“, по която са осигурени допълнителни средства. БАБХ ще предостави информация за всички засегнати ферми в тези зони, а собствениците им ще получат по 8 евро на животно – отделно от помощта по „де минимис“.