Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Павлета Пеловска заяви, че е нужна промяна в целия модел на управление на ВиК сектора. Министерството готви паспорт на всеки ВиК оператор и обща база данни с платформа с карти за водния риск и за това доколко секторът може да се справя.
Пеловска говори на годишната конференция БУЛАКВА в Старосел, която е днес и утре. Организатор е Българската асоциация по водите, а мотото е Интелигентна вода: Инвестиция в бъдещето. На форума са български и международни експерти, представители на институции, общини и ВиК оператори. Фокусът е върху международния опит, дигитализацията и конкретните мерки за по-добро управление на водата и по-малко загуби.
Според зам.-министъра амортизираната инфраструктура води до повече аварии и загуби на вода. После се добива, пречиства и изпомпва повече вода, разходите растат, инвестициите се ограничават и техническите проблеми се задълбочават. Голям е и недостигът на квалифицирани специалисти.
Днес усилията са насочени към реакция след проблема, обясни тя: авария, прекъсване на водоснабдяването, спешен ремонт. Информацията за системите е разпръсната между институции и оператори, затова цялостната оценка е трудна. ВиК секторът според нея трябва да се гледа като свързана система, а не като сбор от отделни проблеми.
Първата стъпка е цялостен анализ на състоянието на операторите, като всяко дружество получава паспорт. Показателите ще се проследяват 5 години назад, а на места от 80-те години. Целта е обективен профил на дружеството, който да показва реалните рискове и нужните управленски и инвестиционни мерки.
Втората стъпка е да се определят конкретни инвестиции, организационни и нормативни мерки, за да се стигне от прогнозното до желаното състояние. Министерството планира методология за сравнение по шест показателя: техническо състояние, експлоатационен риск, осигуреност с ресурси, засегнато население, колко добре дружеството харчи парите си и проектна готовност.
Платформата трябва да показва кои са критичните участъци, кои населени места са рискови и къде са нужни инвестиции. Тя ще прогнозира и ще сравнява сценарии. „Искаме да може да моделираме какво ще се случи след 5, 10 или 20 години, ако запазим настоящата тенденция“, каза Пеловска.
Днес се отчитат стойността на проектите, усвоените пари и километрите реконструирана мрежа. Според Пеловска трябва да се проучи какво става след въвеждането на обектите. Намалели ли са водните загуби? Променила ли се е аварийността? Паднали ли са разходите за експлоатация и поддръжка? По-добри ли са качеството и непрекъснатостта на услугата? Тези показатели ще покажат дали инвестицията е дала резултат.
Парите са много малко, затова е нужна ясна методология къде намесата е най-необходима и къде вложенията ще дадат най-голям резултат. Целта е, каза Пеловска, ограничените средства да отиват към реалните нужди, решенията да са по-обосновани, а ефектът да се измерва.
От министерството виждат възможности в управлението на оперативните разходи, в намаляването на водните загуби, в енергопотреблението и в собственото производство на електроенергия. Част от лошо изразходваните средства постепенно да се освободи за инвестиции, поддръжка и задържане на квалифицирани специалисти. Финансовата стабилност според МРРБ идва не само от приходи, но и от реално по-ниска себестойност на услугата.
Предлага се и постоянен начин за работа между държавата, ВиК операторите, професионалните организации, научната общност, проектантите и технологичните компании. Пеловска каза, че експертите трябва да участват още при формулирането на решенията, а не едва при изпълнението им, и че промяната не може да я направи една институция. Тя призова за конструктивен експертен диалог към обща рамка, конкретни решения и разширяване на доказано работещите практики.