Корабите остават основният начин, по който Европейският съюз внася и изнася стоки извън блока — миналата година по море минаха над 72 на сто от целия обем търговия. У нас обаче картината е друга: по стойност половината от българския износ извън ЕС през 2025 г. тръгна по шосе, а не по вода. Данните са на Евростат и са направени за Световния ден на морето.
За целия ЕС числата са огромни. По море бяха внесени 1,1 млрд. тона стоки на стойност 1,27 трилиона евро. Изнесени по вода бяха 0,5 млрд. тона за 1,069 трилиона евро. Морският транспорт държи 73,3 на сто от вноса и 72,6 на сто от износа, ако се мери тегло. По стойност обаче делът пада — 50,2 на сто при вноса и 40,4 на сто при износа, защото по вода пътуват предимно тежки и евтини товари.
При самолетите нещата се обръщат. Едва 0,3 на сто от вноса и 2,9 на сто от износа на ЕС минават по въздух. Но точно тези пратки носят 20,7 и 29,1 на сто от стойността на търговията. С други думи — самолетите пренасят малко тегло, но скъпа стока.
Камионите дърпат 19,5 на сто от стойността на вноса на ЕС и 24,9 на сто от износа. По тегло обаче делът им е доста по-малък — 6 на сто при вноса и 17,4 на сто при износа. Влаковете остават на заден план и в ЕС — само 1,2 на сто от стойността на вноса и 1,3 на сто от износа минават с тях.
Спрямо 2024 година вносът на ЕС извън блока поскъпна с 2,9 на сто, а износът — с 2 на сто. Делът на морския транспорт по стойност обаче се сви и при вноса, и при износа, докато въздушният и автомобилният превоз взеха по-голям дял.
Камионите носят половината от българския износ
България върви по общата за ЕС посока, ако се гледа тегло на стоките, но по стойност водят камионите. Българският внос от държави извън ЕС стигна 22,87 млрд. евро през 2025 г. — със 7,6 на сто повече спрямо предходната година. Износът пък падна с 1,9 на сто до 15,38 млрд. евро.
По тегло страната внесе 20,85 млн. тона стоки, с 9,8 на сто повече отколкото през 2024 г. Изнесеното количество обаче се сви с 10,5 на сто до 13,97 млн. тона.
При вноса морето все още е на първо място по стойност — 10,26 млрд. евро, или 44,9 на сто. След него идват камионите с 30,8 на сто и самолетите с 13,6 на сто. Фиксираните транспортни съоръжения, сред които тръбопроводите, взеха 8,3 на сто.
При износа обаче първи са камионите — по шосе изнесохме стока за 7,77 млрд. евро, което е 50,5 на сто от стойността на целия износ извън ЕС. Морето остана на второ място с 34,6 на сто, а самолетите изнесоха 11,1 на сто от стойността.
По тегло морето пак води убедително — 59,3 на сто от вноса и 73,4 на сто от износа минаха по вода. Камионите пренесоха 18,2 на сто от обема на вноса и 20,5 на сто от износа.
През годината износът ни по шосе поскъпна с 9,2 на сто, а по въздух — с 12,5 на сто. Морският износ обаче падна с 15,6 на сто, а железопътният — с близо 40 на сто.
При вноса най-рязко скочи стойността, минала през фиксираните транспортни съоръжения — тръбопроводите. От 627 млн. евро през 2024 г. тя стигна 1,89 млрд. евро през 2025 г., тоест повече от три пъти. Цялата тази стойност идва от минерални горива и нефтопродукти.
Данните на Евростат показват и по-дългосрочна тенденция — камионите постепенно взимат надмощие при българския износ извън ЕС. През 2007 г. делът им по стойност беше 34 на сто, а сега е 50,5 на сто. За същия период делът на морето падна от 47,5 на 34,6 на сто, докато самолетите увеличиха дела си от 5 на 11,1 на сто.
Сред стоките, които тръгват от България по шосе, са медта и изделията от мед, оръжията и боеприпасите, машините, автомобилите и частите за тях, електрическото оборудване и фармацевтичните продукти. По море изнасяме основно зърно, горива, руди и маслодайни семена, а по въздух — електрическо оборудване и оптични, измервателни и медицински уреди.
Данните на Евростат обхващат търговията на ЕС извън блока по вид транспорт и стокови групи. Категорията „други видове транспорт“ включва пощенски пратки, фиксирани транспортни съоръжения, вътрешни водни пътища, самоходно придвижване и превоз с неустановен вид.