Двойката Илияна Йотова и Кирил Вълчев води с 41,4% сред решилите да гласуват на президентските избори на 25 октомври, сочи проучване на социологическата агенция „Маркет Линкс“. На второ място с 21,9% се нареждат Андрей Гюров и Георги Кандев.
За Костадин Костадинов и Петър Волгин биха гласували 6,4%, за Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева 3,9%, а за Радостин Василев и Красимир Манов 0,9%. Други двойки събират 3,7%, а 20,4% от решилите да гласуват още не са избрали кого да подкрепят.
Интересът към президентския вот е малко по-нисък, отколкото към евентуални предсрочни парламентарни избори: твърдо решени да гласуват сега са 46%, а при парламентарен вот 48%. Категорично отказват да гласуват 12% при президентските избори и 9% при парламентарните.
При хипотетичен парламентарен вот сред твърдо решените да гласуват „Прогресивна България“ печели 35%, ГЕРБ-СДС остава с 10,3%, „Продължаваме промяната“ с 9,0%, „Демократична България“ със 7,2%, „Възраждане“ с 5% и ДПС с 4,5%. Делът на хората, които не са решили за коя партия да гласуват, се покачва от 14% на 18%.
Премиерът Румен Радев се ползва с 44% доверие през септември срещу 39% недоверие, докато през юли съотношението беше 50% на 33%. Четири месеца след като встъпи в длъжност, кабинетът „Радев“ е с 39% доверие и 40% недоверие, а за Народното събрание числата са 18% доверие срещу 59% недоверие.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски остава с най-нисък рейтинг: 6% доверие при 89% недоверие. Атанас Атанасов от ДСБ е с 8% и 72%, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с 13% и 76%, а лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев с 15% и 73%. По 10% доверие имат съпредседателите на „Демократична България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, съответно при 66% и 61% недоверие. Костадин Костадинов е с 18% доверие и 65% недоверие.
Положително развитие на страната виждат 16% от анкетираните, а 60% дават негативна оценка. Това е най-високата стойност на негативните оценки след предсрочните избори през април. По данни на агенцията оценката се влошава четвърти пореден месец, а индексът се връща към нивата от средата на 2025 г., преди кабинетът да навърши половин година.
Според социолозите икономическите страхове се засилват най-вече заради усещането, че стандартът на живот се влошава от поскъпването. От агенцията посочват, че тези страхове се насочват към управляващите, макар част от хората да съзнават, че положението се влияе силно и от процеси извън страната.
Националното количествено проучване е направено между 22 и 29 септември сред 1006 души над 18 години в страната чрез пряко лично интервю и онлайн анкета. То е финансирано и направено съвместно с медиен партньор.