Търговските вериги ще бъдат проверени какви цени наистина плащат на българските производители. Това обяви председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова на втория ден от тридневния форум на Българския фермерски съюз „Фермери и пазари – конкурентни чрез устойчивост“. Целта на комисията е тези цени да станат публични.
„При проверките, които ще извършим, те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени“, каза Манолова.
Комисията иска и законови промени, които да позволят санкции, когато отклоненията от справедливата стойност са системни или сериозни. Манолова смята, че и самата методика за изчисляване на справедливата стойност се нуждае от прецизиране. В нея не влиза себестойността. За цените на едро се ползват тържищните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, а не сумите, които веригите наистина плащат.
„Това, което липсва в тази методика за справедливата стойност, е всъщност първата цена – себестойността на продукта“, обясни Манолова.
Тя се позова на данни на Евростат, според които маслата и мазнините в България са на 142% от средното за ЕС, млечните продукти и яйцата на 126%, а захарните изделия на 116%. Общото ниво на цените у нас е 93% от средноевропейското, а покупателната способност е 68%.
Това лято дините са се изкупували по 9 евроцента, а чушките по 30 до 60 евроцента, при промоционална цена в магазин от 1,50 евро. Манолова говори за надценки от 80 и 100 процента и посочи, че веригите внасят домати от Албания, моркови от Турция и картофи от Египет. Ангажиментът ѝ като председател на КЗП е цените за потребителите да паднат, но не за сметка на българските производители, а очакването на хората е стоките с такива надценки да се доближат до справедливата стойност.
Нова дирекция за пазарна информация се изгражда в Министерството на земеделието и храните. Тя ще следи количествата, цените и качеството на вътрешния и на външните пазари, обяви заместник-министърът проф. д-р Иван Палигоров. Държавата няма да регулира цените, а ще изисква прозрачност и проследимост по цялата верига, каза той.
Ведомството разговаря с търговските вериги за изсветляване на доставките от полето до крайния потребител. Заради вноса на плодове и зеленчуци от трети страни, предимно от Турция и Западните Балкани, са проведени общи срещи с Агенция „Митници“ и НАП. При тях е установено, че през границата влизат камиони с фактури на силно занижена стойност, а по-нататък стоката се препродава многократно по-скъпо. Затова тя вече ще се облага на границата по средно установени реални цени вместо по фактурната.
Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов, който води форума, обясни, че разходите на земеделците растат, а конкуренцията се засилва. Добрата суровина не е достатъчна: когато производителят не участва в съхранението, преработката и дистрибуцията и няма собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън стопанството, смята Стоянов. Той посочи, че страната може да произвежда повече храни, отколкото потребява, но разчита на внос. Затова работата трябва да започне от вътрешния пазар. Нужни са планиране на обемите, постоянно количество и качество, както и връзка между земеделците, преработвателите, търговците и местните пазари. Като успешни стъпки Стоянов открои концепцията „Нашето родно“ и фермерските събития в различни градове.
Генералният секретар на Копа-Коджека Ели Цифору се обърна към участниците с видео. Според нея основният проблем е слабата преговорна позиция на производителите и неравномерното разпределение на стойността и рисковете, а разходите за прехода не бива да падат изцяло върху земеделците. Обединяването в организации на производители и кооперативи дава окрупняване, икономии и по-равнопоставено договаряне, а за сигурност при инвестициите и иновациите е нужен солиден бюджет за Общата селскостопанска политика в следващата Многогодишна финансова рамка.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов посочи като основен дефект зле уредените пазари, големия дял сива икономика и слабата процесуална среда за контрол. Законът за административните нарушения и наказания отразява отношения отпреди 50 години, защитава предимно нарушителите и прави контрола тромав, каза той.