КНСБ ще поиска от министъра на енергетиката Ива Петрова компенсациите за бизнеса при скъп ток да започват от 120, а не от 180 евро за мегаватчас. Искането ще бъде отправено на днешната среща. Синдикатът настоява и изплащането да е месечно. Позицията изложи в Хасково президентът на конфедерацията Пламен Димитров.
Борсовата цена на тока е стигнала 325 евро за мегаватчас и някои големи предприятия обсъждат съкращения. Според Димитров рязкото поскъпване затруднява бизнеса. Според него продължителните високи цени ще натежат на фирмите, а ако разходите се прехвърлят в крайните цени, ще поскъпнат стоките и услугите.
Срещата е по искане на синдикатите, отправено до премиера Радев миналата седмица. Днес следобед при министър Петрова ще са работодателските организации, КНСБ и КТ „Подкрепа“, а се очаква да дойде и вицепремиерът Пулев.
Хасково е част от обиколката на КНСБ по областните центрове. Димитров се среща със синдикални лидери и обсъжда с тях състоянието на икономиката, доходите и проблемите на работещите.
КНСБ иска парите да идват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и да се смятат по средната борсова цена за съответния месец, докато сега изплащането отнема до десет месеца.
Синдикатът настоява да остане и редът за енергоемките предприятия, при който компенсациите започват от около 63–64 евро за мегаватчас. В тази група са около 60 предприятия от металургията, химическата промишленост и други енергоемки отрасли. Според Димитров в тях работят много хора и приносът им към БВП е съществен.
Във фонда трябва да има достатъчно пари и за компенсациите на бизнеса, и за запазване на цените за домакинствата. Нови пари синдикатът очаква от производителите на ток, между които фотоволтаичните централи и батериите. Домакинствата според КНСБ трябва да получават подкрепа поне до първи юли, когато сегашният механизъм за помощ подлежи на промяна.
Бюджетът за 2027 г. тепърва ще се обсъжда. КНСБ подкрепя данъчния пакет, с който се търсят около 2 млрд. евро допълнителни приходи от облагане на свръхпечалби в шест групи стопански субекти. Синдикатът иска в облагането да влезе и хазартният сектор.
Намаляването на дефицита до 4,3% Димитров определи като положителен знак за консолидацията на публичните финанси, но смята, че тя не бива да вреди на доходите и на работата на публичните системи. Предложената минимална заплата от 660 евро според него е грешка, защото ръстът от 6,4% няма да навакса инфлацията за настоящата година.
Синдикатите искат заложеното 5-процентно увеличение на възнагражденията в публичния сектор да се удвои. За това са нужни още 250 млн. евро, които според Димитров са „не някакви чудеса на фона на бюджет от 60 млрд. евро“.