Според анализ на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков данъкът върху банковите свръхпечалби, който предлагат управляващите, наподобява временните режими в Чехия, Литва и Италия.
Само от него се очакват над 1 млрд. евро, а според анализа така дефицитът може да се свие без вдигане на ДДС, данъка върху доходите или осигуровките.
Министерството на финансите обяви през септември, че възнамерява да облага свръхпечалбите за 2027 г. на банките, застрахователните и презастрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра и дружествата за бързи кредити. В списъка са и търговците с поне пет обекта за търговия с храни.
Асоциацията на банките в България е против, а от началото на октомври настоява мярката да не бъде приета. Според нея тя излага на риск способността на банките да финансират икономиката и не отговаря на националното и европейското право.
Банките се облагат допълнително в 12 държави от ЕС: Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия. Механизмите се различават: в едни страни данъкът е върху свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход, в други върху приходите, активите или пасивите на банките.
Върху определената по закон свръхпечалба за 2023–2025 г. Чехия налага данък от 60%. Литва облага извънредния нетен лихвен доход с временна солидарна вноска. Италия се спря на еднократна извънредна мярка, обвързана с увеличението на нетния лихвен доход. Испания облага приходите от лихви и банкови такси. Словения облага допълнително банките след катастрофалните наводнения през 2023 г., а парите са за възстановяване на страната.
Според Дянков общата логика е една: когато доходността е висока заради промяна в макроикономическата и лихвената среда, част от допълнителната доходност временно отива към публичните финанси. Високите печалби след 2022 г. според него са резултат от това, че основните лихви в Европа се вдигнаха, приходите от кредити и други лихвоносни активи нараснаха бързо, а лихвите по депозитите растяха по-бавно. Нетният лихвен доход се увеличи най-вече заради промяната в лихвената среда, а не заради нови инвестиции, технологии или допълнителен предприемачески риск.
Временните извънредни приходи могат да финансират временни извънредни разходи, а правителството да ограничи нуждата от нов дълг или от вдигане на други данъци, се посочва в анализа. Режимите в Чехия и Литва са временни от самото начало. Еднократният характер на мярката ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането, а временният характер намалява и риска облагането да стане пречка пред инвестициите.
За България евентуалният данък върху свръхпечалбата не е общо увеличение на корпоративния данък за банките, смята Дянков. По-прецизен според него е подходът с временен данък върху извънредната печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност, с ясно определен краен срок.