Действията на България срещу климата са слаби, а сушите и горещините вече взимат хиляди жертви годишно и носят преки загуби за над 1 млрд. евро, показва нов доклад. Това е около 1% от брутния вътрешен продукт на страната за 2025 г., или около 140 евро на човек. Данните са от изследването „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, което координира Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Зад доклада стои екип учени от различни области, а изводите му стигнаха до БТА. Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения у нас вече не са изолирани случаи, а знак, че климатът трайно се променя, предупреждават авторите.
По индекса CCPI за 2025 г., който мери доколко ефективно държавите се борят с климатичните промени, България е на 50-о място от 64 държави. Страната се справя слабо с намаляването на емисиите на парникови газове, много слабо — с климатичната политика и енергопотреблението, а средни резултати има само по дела на възобновяемата енергия.
България се затопля по-бързо от средното за света, пише в доклада. Страната е в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа — средната годишна температура за 1991-2020 г. е с около 0,8 градуса по-висока спрямо периода 1961-1990 г., а затоплянето най-силно личи в Северна България и през лятото.
Горещите дни и нощи сега са между 10 и 20 на година, но до края на века може да станат 50-60 — независимо кой сценарий се сбъдне. При най-лошия сценарий с високи емисии средната годишна температура в страната ще стигне около 14,1 градуса към края на века. Толкова е сега само в най-топлите южни райони. На практика климатът на цялата страна ще се „премести“ на няколкостотин километра на юг, обясняват от екипа.
Валежите общо взето остават колкото досега, но моделът им се променя. Слабият и умереният дъжд намалява, а проливните и опасните валежи зачестяват. По Черноморието и в Източна България екстремните валежи са скочили с 60-75% след 1991 г.
Оформя се нов сезонен модел — сухо лято и валежи, съсредоточени наесен, а той стои зад зачестяващите внезапни наводнения. Случаите в Карловско през 2022 г., в Царево през 2023 и 2025 г. и в Елените през 2025 г. на практика потвърждават прогнозите на моделите, посочват учените.
Горещините са една от водещите, но подценявани причини за свръхсмъртност у нас, а България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа. През 2023 г. горещините са свързани с 1670 смъртни случая — 229 на милион души, второто най-високо ниво в Европа. През 2024 г. броят на смъртните случаи, свързани с горещини, е скочил до 3414.
Смъртността от горещини при хората над 65 години е нараснала с над 150% спрямо периода 1990-2000 г. Най-засегнати са жените и хората над 80 години, отбелязват авторите на доклада.
Градовете допълнително усилват тези рискове. В София лятото е средно с 2,5 градуса по-топло, отколкото извън града, и само това прегряване причинява около 95 допълнителни смъртни случая на сезон.
77% от жителите на София нямат достатъчно достъп до зелени площи, а дърветата покриват малко над 10% от града. По данни на Световната здравна организация, ако покритието стигне 30%, лятната смъртност може да падне с около 40%, посочват от екипа.
Ако емисиите продължат да растат, смъртните случаи, свързани с горещини, могат да стигнат 3463 годишно в периода 2071-2099 г., при около 1150 сега. Ако емисиите бъдат ограничени, ръстът ще спре до около 1742 случая годишно, сочат изчисленията в доклада.
Климатичните промени вече тежат осезаемо на българската икономика. Причината са преките щети от суши, горещини, наводнения и пожари. Има и дългосрочен натиск върху производителността, държавните финанси, пътищата и другите съоръжения, енергетиката и джоба на хората.
Европейската агенция по околна среда изчислява загубите на страната заради климата. Без допълнителни мерки за адаптация България може да загуби между 1% при по-благоприятен сценарий и 3,5% при по-лош сценарий от БВП си до 2050 г.
Застраховките срещу климатични рискове покриват под 50% от щетите. Броят им расте през последните две десетилетия. Независими оценки обаче сочат, че само около 8% от домакинствата имат такава застраховка.
Натискът расте и върху земеделието, горите и водата. По моделите след 2037 г. дните със суша ще скочат от 50-60 на 70-80 и повече, като най-тежко ще пострадат районите на Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе.
В Добруджа, наричана житницата на България, проблемът не е толкова в постепенното затопляне, колкото в рязко нарастващата разлика между отделните години и в слабото зареждане на почвата с влага през зимата.
В горите годишният прираст може да падне с до 3,5 млн. куб. м — колкото 42% от годишния добив. Над 60% от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в лошо състояние, а полезащитните пояси в Североизточна България се влошават заради сушата, което отслабва и защитната им роля.
Основният извод в доклада: България формално е привела климатичните си политики в съответствие с европейските изисквания, но трудно ги прилага на практика. Сред основните проблеми учените сочат липсата на дългосрочна визия, политическата непоследователност, слабите административни възможности и зависимостта от проектно и европейско финансиране.
Освен това у нас липсва национален регистър на щетите от климатични събития, пари за справяне с последиците идват едва след като щетата вече е нанесена, а климатичните рискове слабо се взимат предвид при планирането на държавния бюджет. Въпросът тежи още повече, откакто България влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г.
Докладът е резултат от обща оценка на уязвимостите и последиците от климата в България, която направи екип учени от водещи научни институции у нас: Националния институт по метеорология и хидрология, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет - София.
За пръв път резултатите от изследванията на тези институции са събрани в едно проучване, което оценява цялостно как климатът влияе на природата, икономиката и здравето на хората в страната.