Министерството на финансите отчете дефицит по консолидираната фискална програма от 3,075 млрд. евро към 31 август, което е 2,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Месец по-рано минусът беше 2,2 млрд. евро, или 1,8% от прогнозния БВП, тоест салдото се е влошило с около 900 млн. евро.
От министерството обясняват влошаването със струпване на големи плащания за инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Докато не постъпи петото плащане от Европейската комисия, тези разходи ще задълбочават дефицита.
Днес страната подаде искане за пето плащане в размер на 1,82 млрд. евро, като Комисията има два месеца да го оцени. През август по третото искане в бюджета влязоха и 109,2 млн. евро, които бяха задържани заради реформата за главния прокурор. Отчетените данни съвпадат с предварителните оценки от началото на септември.
От приходи, помощи и дарения за осемте месеца са постъпили 30,117 млрд. евро, което покрива 60,7% от заложеното за годината. Спрямо същия период на 2025 г. сумата е с 3,192 млрд. евро, или 11,9%, по-висока. Данъчно-осигурителните постъпления растат с 10%, или 2,212 млрд. евро. Помощите и даренията — най-вече по програми и фондове на ЕС — скачат с 1,510 млрд. евро, до 2,415 млрд. евро.
Само данъците и осигурителните вноски дават 24,260 млрд. евро, или 80,6% от всички постъпления, а изпълнението спрямо годишния разчет е 63,1%. Неданъчните приходи са 3,441 млрд. евро — 59,5% от планираното. Те се свиват с 530,4 млн. евро заради по-ниски дивиденти от държавните предприятия, защото през 2025 г. вече е внесен междинен дивидент за същата финансова година.
Разходите, заедно с вноската на България в бюджета на ЕС, са 33,193 млрд. евро, или 58,4% от годишните разчети, при 29,591 млрд. евро година по-рано. Нелихвените разходи са 31,775 млрд. евро, с 3,244 млрд. евро, или 11,4%, повече, от които 27,679 млрд. евро текущи и 4,073 млрд. евро капиталови. Трансферите за чужбина са 22,7 млн. евро, а лихвените плащания, 661,3 млн. евро, растат с 271,5 млн. евро.
Ръстът идва главно от социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, от разходите за заплати и от инвестициите, посочват от финансовото министерство. Пенсиите бяха индексирани по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и от 1 юли 2026 г. Минималната работна заплата се вдигна от януари 2026 г., а от същия месец заплатите нараснаха с натрупаната инфлация за 2025 г. Капиталовите разходи скочиха заради ПВУ и Общинската инвестиционна програма.
Фискалният резерв към 31 август е 7,780 млрд. евро. От тях 7,532 млрд. евро са депозити в БНБ и в други банки, а 248,7 млн. евро са вземания от фондове на ЕС.
Дългът на подсектор „Централно управление“ е 37,087 млрд. евро, или 28,4% от БВП, с 553,1 млн. евро повече от края на юли. Увеличението се дължи на емисия на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и на усвоено авансово плащане по заем по инструмента SAFE.