Тази вечер Българският лекарски съюз (БЛС) връчва приза „Лекар на годината“ и така отбелязва своите 125 години, съобщиха от съюза. Денят на българския лекар се чества от 1996 г., откакто БЛС избра покровител на медиците.
Отличията са за медици с професионални постижения, принос към медицината, нови методи за диагностика и лечение и за утвърждаване на авторитета на професията. През 2025 г. призът получи проф. Николай Габровски.
Наградите тази вечер са в четири категории: „Ти си нашето бъдеще“, „Принос за развитие и утвърждаване авторитета на съсловната организация“, „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“ и „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалност“. Раздават се и две специални отличия: наградата „За принос и заслуги към лекарското съсловие - 125 години БЛС“ и отличието за лекарска всеотдайност и етика „Д-р Стефан Черкезов“.
Съюзът води началото си от 12 март 1878 г., когато д-р Стойко Юрданов написа от Турну Северин писмо до търновския лекар д-р Иван Славков. В него той поиска медицинско общество, което да сближи и обедини лекарите и да обогати знанията им.
През 1880 г. д-р Димитър Моллов основа в София „Физико-медицинското общество“. Постепенно лекарски дружества се появиха и във Варна, Русе, Пловдив и други градове.
Обединението от 1901 г., в което влязоха 14 медицински организации, е по инициатива на Пловдивското медицинско дружество. Първият лекарски събор през същата година постави основите на БЛС, а д-р Моллов стана първият му председател. БЛС е втората в света професионално-съсловна организация на медици.
През 1947 г. комунистическата власт закри съюза и взе имотите му. Активисти бяха преследвани, а независимото представителство на лекарите беше прекратено. Според БЛС оттогава лекарят работи в друга обществена и професионална среда: свободната организация е заменена от държавно регулирана система, а съсловието няма независим институционален глас. От съюза определят 1947 г. като една от най-тежките граници в историята на лекарското съсловие.
През 1971 г. частната лекарска практика беше забранена окончателно. След демократичните промени през 1989 г. възстановяването на БЛС започна почти веднага, а в началото на 1990 г. XXVII възстановителен събор избра за председател проф. д-р Иван Киров. Две години по-късно хирургът д-р Димитър Игнатов оглави съюза и го ръководи десетилетие.
БЛС стана официален правоприемник на организацията от 1901 г. със Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите от 1999 г. Законът въведе задължително членство. Той възложи на съюза отговорности за професионалната етика и за участие в изработването на Националния рамков договор.
Според Националната здравноинформационна система, чиито данни цитира БЛС, към 16 октомври 2026 г. лекарите в страната са 34 753. От тях 24 183 имат специалност, най-много по вътрешни болести, обща медицина и педиатрия.
Най-многобройна е възрастовата група от 60 до 64 години с 5045 лекари, следвана от тази между 65 и 69 години с 4964. На възраст от 90 до 94 години са 45 лекари, а от 20 до 24 години – 86.
Жените са 57% от лекарите, мъжете са 43%. Средната възраст на всички е 54,5 години, а на общопрактикуващите 61,9.