Отделен Фонд за справедлив преход няма да има в следващия програмен период, а парите по него влизат в новата рамка на европейското финансиране. Промяната е част от предложението за периода 2028–2034 г., което изпълнителният директор на АРИР – Стара Загора Румяна Грозева представи днес на форума „Кохезионната политика в действие: резултати, иновации и още възможности за регионите в преход“ в Стара Загора. Сега ресурсът по фонда е 1,4 млрд. евро. Оттук идва и въпросът дали подкрепата ще остане насочена към отделните територии, най-вече към регионите с незавършен преход, сред които е Стара Загора, посочи Грозева.
Вицепремиерът Атанас Пеканов се обърна към форума с видео. Той смята, че въглищните региони имат голямо значение за България. Пред тях трябва да се отворят нови възможности. Решенията не бива да застрашават самите региони и работните места в тях, а да подготвят условия за бъдещето.
„Трябва да действаме отговорно и да стъпваме на традициите, които имаме в регионите“, каза Пеканов. Нисковъглеродната икономика отваря място за нови технологии, които да се използват според особеностите на всеки регион, а парите по фонда трябва да се вложат по най-добрия начин, допълни той. Хората и регионите трябва да са готови за промените в икономиката и в геополитическата обстановка, добави вицепремиерът.
Правителството вече е приело план за действие. Приоритетите в него са индустриални паркове за нови производства, подкрепа за малките и средните предприятия да инвестират и да създават работни места, нови и иновативни технологии, както и квалификация и преквалификация на работещите.
Втората част на форума беше за предложения бюджет на ЕС за 2028–2034 г. и за това как в него се събират политиката на сближаване и стремежът към по-конкурентна европейска икономика. Грозева се спря на разликите между кохезионната политика и конкурентоспособността.
Кохезионната политика е обвързана с конкретни територии. Тя цели намаляване на разликите между регионите, достъп до възможности и партньорство. Конкурентоспособността пък се гради с пари за нови разработки, водещи технологии и растеж на бизнеса, обясни тя. Двете цели не си противоречат задължително, но и не означават едни и същи инвестиции, а спорът е за посоката на средствата и за начина, по който се избират проектите.
За пример тя посочи космическите технологии. Компаниите в този бранш получават подкрепа по линия на конкурентоспособността там, където вече има мрежа от предприятия и специалисти, а разпределението на тези пари не следва нуждите на отделните територии. Грозева предупреди, че средствата може да се насочат основно към най-развитите места, а отговор кой ще плаща инфраструктурата, уменията, научноизследователския капацитет и подготовката на регионите няма.
От 1 януари 2027 г. България минава от 6 на 4 района от ниво NUTS 2, които са основата за планиране и отчитане на европейските пари. Стара Загора, Перник и Кюстендил влизат в новия Южен район. Според Грозева общата рамка помага за планирането, но не заличава различията, защото средната стойност за района не показва всички нужди и индустриални рискове. Затова още при подготовката на следващия период трябва да се отчетат конкретните нужди: терени, мрежи, технологии и готови за изпълнение проекти.
От 2007 до 2025 г. България е получила над 36,9 млрд. евро от бюджета на ЕС при вноска от около 10,5 млрд. евро. За 2021–2027 г. европейското финансиране за зеления и цифровия преход и за промяната в регионите е 10,7 млрд. евро, а с националното съфинансиране – 12,9 млрд. евро. За област Стара Загора по основните европейски програми са отпуснати 235,4 млн. евро безвъзмездна финансова помощ за периода 2021–2027 г.
В индустриална зона „Загоре–Еленино“ се строят 7 предприятия с планирани инвестиции над 225 млн. евро и над 2000 очаквани работни места, а за инфраструктурата на зоната са предвидени 16,4 млн. евро.
С европейски пари в Стара Загора са обновени градската среда, парковете, културните институции и пешеходните пространства, а градският транспорт е с нови автобуси, тролейбуси и електротакси, отчете Грозева. На отделен панел за работата на медиите организаторите представиха платформата „Европари 101“, наръчник за журналисти и партньорските медийни мрежи.