Българската фирма „Био България“, позната с марката „Хармоника“, спечели наградата за най-добро малко или средно предприятие за преработка на биологични храни във петото издание на европейските награди за биологично производство. Новината бе съобщена от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
За да стигне до първото място, компанията се нареди сред тримата финалисти в категорията си, а след това надмина испанската „Кантеро де Летур" (Cantero de Letur) и австрийската „Генускоарл". Победителите станаха ясни на официална церемония в Брюксел, съвпадаща с Деня на биологичното производство в ЕС.
„Био България" залага на къси вериги на доставки, справедлива търговия и работа с местните общности, обясняват от ЕИСК. През последните десет години фирмата е помогнала на десетки български биопроизводители да намерят стабилни пазари. Компанията насърчава образованието, пази достъпни цени на биологичните продукти, а отпадъците превръща в нови стоки.
Тази година наградите на ЕС за биологично производство са общо 7, разпределени в 6 категории, уточниха от Европейската комисия.
Титлата „Най-добър биологичен земеделски стопанин" сред жените отиде при Кей О'Съливан от Ирландия. Тя управлява ферма „Глин" — животновъдно стопанство от 63 хектара с говеда и овце, което вече 16,5 години е сертифицирано като биологично.
При мъжете наградата взе Ханс Ерик Йоргенсен от Дания. Неговата смесена ферма е с площ от 350 хектара, в която се отглеждат свине, едър рогат добитък, кокошки носачки и разнообразни култури. Стопанството му има биосертификат от 19 години.
Категорията за най-добро МСП за преработка на биологични храни спечели „Био България". Фирмата е основана през 2016 г., работи с 47 души, а портфолиото ѝ включва над 30 партньорски продукта. Освен подкрепата за местните биопроизводители чрез стабилни пазари и къси доставни вериги, компанията се грижи за справедливата търговия, достъпните цени и ясния произход на храните. Тя популяризира биологичните продукти в училищата и медиите, като също така подкрепя кръговата икономика.
Наградата за най-добър биологичен ресторант или услуга за хранене получи „Цотер Шоколаде" (Zotter Schokolade) в Австрия. За най-добър търговец на дребно на биологични храни бе избран „Босхамерш Хоф" от Германия.
Титлата „Най-добър органичен град" отиде при Кюсак-Фор-Медок във Франция — населено място с 2326 жители, където 50 процента от храната в училищните столове е биологична благодарение на пионерска общинска служба за земеделие.
За най-добър биологичен регион бе определен италианският „Дистрето Сардиния Био" (Distretto Sardegna Bio). Създаден през 2021 г., той е най-големият биорайон в Италия — обхваща 24 090 квадратни километра, включва 2600 предприятия за биологично земеделие и 184 000 хектара органична земеделска земя. Регионът обединява производители, преработватели и потребители чрез местни вериги на доставки, обществени поръчки и енергийни общности в селските райони, като същевременно подкрепя търговците, износа и късите вериги на доставки.
От Европейската комисия смятат, че тазгодишните лауреати задържат високата летва, поставена от предишните победители, и предлагат нови, устойчиви решения по цялата верига на биологичното производство в Европа. Комисията заявява: тяхната работа показва как биологичното земеделие и преработка могат да добавят стойност. Те създават общности и работни места в селските райони, а целите за устойчивост се превръщат в конкретни действия. Така се подкрепят продоволствените системи на бъдещето.
От ЕК допълват, че комисията остава ангажирана с подкрепата на сектора на биологичното производство и цялата верига около него, като укрепва неговата конкурентоспособност и пази високите стандарти. В бъдещата Обща селскостопанска политика след 2027 г. бюджетът на ЕС ще продължи да развива биологичното земеделие и иновациите в сектора, опирайки се на научните изследвания и на Европейския фонд за конкурентоспособност, заявяват още от комисията.
Председателят на ЕИСК Шеймъс Боланд коментира, че тазгодишните носители на наградите показват забележителното разнообразие и творчество в биологичния сектор. „От социалното земеделие и услугите за доставка до дома до ресторанти, зоологически градини, дегустационни пунктове и общностни инициативи — те демонстрират как биологичните предприятия могат успешно да съчетават устойчивост, иновации и местно участие. Техните постижения са вдъхновение за устойчивото бъдеще на Европа", каза той.
Българинът Стоян Чуканов, президент на секция NAT (земеделие, развитие на селските райони и околна среда) в ЕИСК, също коментира резултатите. По думите му победителите в конкурса показват, че биологичното производство не се отнася само до начина, по който се произвежда храна. „Става въпрос за вида хранителна система, която искаме да изградим в Европа — такава, която работи в полза на земеделските стопани, предприятията, потребителите и околната среда", каза Чуканов.
„От преработката до търговията на дребно и ресторантите тези проекти доказват, че устойчивостта и икономическата жизнеспособност могат да вървят ръка за ръка. Трябва да създадем условия за развитие на такива инициативи, за да достигнат до повече потребители и да вдъхновят други хора в цяла Европа", добави още той.
За тазгодишното издание на наградите са постъпили над 120 кандидатури от целия ЕС, а в краткия списък са влезли 21 кандидати от 12 държави.
Организатори на наградите на ЕС за биологично производство са Европейската комисия, Европейският икономически и социален комитет, Европейският комитет на регионите, „Копа-Коджека" и IFOAM Organics Europe, а в оценяването участват Европейският парламент и Съветът.
Българските биопроизводители не за първи път се отличават на тези награди. Миналата година първото място в категорията за най-добра жена биопроизводител за 2025 г. взе Албина Ясинская от биоферма „Розино". Година по-рано в същата категория финалистка от България отново имаше Благовеста Василиева от „Дивата ферма".