Българските работници са вдигали производителността си на отработен час средно с 2,5% на година между 2020 и 2024 г. — пет пъти по-бързо от средното за Европейския съюз, където темпът е бил само 0,5%. Данните са от последния анализ на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), излязъл заедно с обновена база данни за растежа и производителността.
У нас добавената стойност е растяла средно с 2,8% на година за целия период. Авторите на анализа обясняват, че ръстът се дължи най-вече на по-добра работа на хора и машини, а не на това, че бизнесът е наливал повече капитал на отработен час. Подобна е картината и в Хърватия, където добавената стойност расте средно с 3,7% годишно, а производителността — с 2,3%.
В Полша цифрите изглеждат близки — 2,6% добавена стойност и около 2% производителност на година. Разликата е, че там инвестициите наистина вдигат производителността, защото парите, вложени на отработен час, растат — нещо, което нито у нас, нито в Хърватия се случва по същия начин.
Анализът е на Роберт Щерер, Себастиан Дражски и Давид Ценц и показва, че цялата икономика на ЕС расте все по-бавно. Добавената стойност в съюза е растяла средно с 2,2% на година между 1995 и 2008 г. Между 2012 и 2019 г. темпът пада до 1,5%. А за периода 2020-2024 г. — до 1,2%. Подобно забавяне има и при производителността на труда — от 1,3% преди финансовата криза, през 0,9% в следващото десетилетие, до 0,5% през последните пет години.
Авторите посочват, че се променя и откъде идва растежът в Европа. Преди кризата от 2007-2008 г. около три четвърти от растежа в ЕС са идвали от по-добра ефективност и от повече капитал. Сега делът на общата факторна производителност — тоест колко добре икономиката използва труда и капитала, включително технологиите и организацията на работа — е паднал от 45% на 36%. Делът на капитала също е намалял, от 30% на 26,5%. Все по-голяма част от растежа идва просто от това, че повече хора имат работа.
Анализът на wiiw показва и недостиг на инвестиции в цяла Европа. Между 1995 и 2008 г. капиталът на отработен час е намалявал само в три държави членки. Между 2012 и 2019 г. броят им е скочил на осем, а между 2020 и 2024 г. — на 12, тоест в почти половината страни от ЕС.
Трите най-големи икономики в съюза го показват най-ясно. В Германия средният растеж се е свил от 1,7% преди кризата до едва 0,1% през последните пет години, а инвестициите почти нямат принос за този резултат. Франция държи растеж около 1%, но той идва основно от повече хора на работа — производителността на отработен час всъщност намалява. Италия пък почти не е повишавала производителността си през последните 30 години, а през 2020-2024 г. там има дори спад.
На този фон Австрия се справя по-добре — добавената стойност расте с 0,5%, а производителността на труда — с 0,7%. Австрийците са вдигнали и капитала на отработен час повече, отколкото трите водещи икономики в ЕС.
В Испания, Гърция и Португалия годишният растеж е между 1,4% и 1,8%, но и тук основният двигател е заетостта, докато капиталът, с който разполага всеки работник, намалява. Авторите сочат, че парите от Механизма за възстановяване и устойчивост помагат на икономиките в Южна Европа. По оценка на Международния валутен фонд те са добавили над един процентен пункт към растежа на Гърция и Хърватия през 2025 г. Засега обаче ефектът идва най-вече от търсенето и работните места, а не от нови инвестиции в капитал.
Забавя се и темпото, с което балтийските държави и част от Централна Европа настигат Западна Европа. Естония е расла с 6% годишно преди финансовата криза и с 3,2% в следващото десетилетие, но през 2020-2024 г. растежът там е почти нулев. В Латвия темпът е паднал от 6,7% на под 1%, а в Чехия — от 3,2% на 0,5%.
Институтът смята, че тези резултати потвърждават изводите в докладите на Енрико Лета и Марио Драги — европейските спестявания трябва да тръгнат към реални инвестиции, а не да стоят настрана. По сметките на Драги на ЕС му трябват допълнителни 750-800 млрд. евро инвестиции годишно, което е около 4-5% от брутния вътрешен продукт на целия съюз.
Авторите предупреждават, че растежът, разчитащ главно на повече заети хора, има граница. Населението застарява, работната сила ще се свива, а средният брой отработени часове също намалява — затова е нужен по-силен принос от инвестициите и от производителността, пишат те.
Актуализираната база данни на wiiw обхваща периода от 1995 до 2024 г. Тя дава данни за добавената стойност, производителността и приноса на труда и капитала към растежа. Данните са за всички държави от ЕС, разбити по 21 икономически отрасъла.
В по-ранен коментар само за България институтът посочи, че очаква по-добър икономически растеж. Това се отнася за 2026 г. и следващите две години. Очакванията са по-добри от пролетната прогноза на института от края на април. След ръст на брутния вътрешен продукт от 3,1% през 2025 г. wiiw очаква българската икономика да нарасне с 2,5% през 2026 г. — по-висока оценка от пролетната прогноза, в която беше заложен растеж от 2%.