България получава средна оценка 3,28 за грижата за децата през последните 15 години. Това е изводът на мониторинговия доклад „Бележник 2026“ на Националната мрежа за децата, който депутатите разгледаха в Комисията за труда, демографската и социалната политика в Народното събрание.
Данните идват от секторните министерства, а където те липсват, са използвани независими проучвания. Докладът отбелязва и разминаване между информацията, която институциите събират, и тази, която предоставят.
Мария Брестничка от секретариата на мрежата представи цифрите и каза, че оценката показва, че държавата може да направи много повече. Според нея за 15 години са приети няколко големи реформи и плана, но днес те изглеждат като разпокъсани мерки и секторни системи, които не комуникират помежду си.
Децата в страната са с 80 хиляди по-малко, а това е колкото се раждат за година и три месеца. Детската смъртност е спаднала наполовина, но дете, родено в Разград, има 6 пъти по-голям шанс да умре през първата си година от родено в София. Сравнението е за последната година.
Над 30% от децата са в риск от бедност и социално изключване, като делът почти не се мени през годините. Според Брестничка най-бедни са многодетните семейства, по-бедни и от пенсионерите. Тя посочи още, че все повече деца са обхванати от училище, но образователната система по-скоро възпроизвежда неравенството, отколкото да го компенсира.
Едно от всеки три деца съобщава, че е било жертва на насилие или злоупотреба, а оценката в областта „закрила от насилие“ е 3,35. Доника Колева от фондация „Конкордия“ поиска национална политика за превенция на насилието в училище. Анна Бодакова от „Демократична България“ каза, че изкуственият интелект е една от движещите сили на насилието онлайн през последните години. Тя е сред вносителите на законопроект за дигитална грамотност в училище.
Райна Негойчева, студентка от „Конкордия“, представи анкета сред младежи с три предложения. Училищните психолози да не бъдат просто администратори. В училище да има часове за дигитални умения и медийна грамотност. Дългосрочните програми за ненасилствена комуникация и извънкласните дейности за емпатия, изслушване и взаимно уважение да получат финансиране. Самата тя предложи и час за психично здраве, в който да участват и най-малките ученици.
Депутатът Диана Димитрова от „Прогресивна България“ каза, че в България никой не може да вземе направление за психолог, защото психологът не е медицинско лице. По думите ѝ висшите училища могат да подготвят психолози със специалност „училищен психолог“.
Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева заяви, че в училище има проблем с дисциплината и затова са предложени мерки. Според нея се изгражда единна информационна система на институциите, която може да подава ранни сигнали за деца в риск.
Александрина Димитрова, председател на управителния съвет на мрежата, определи като голямо постижение закриването на големите държавни домове за деца с увреждания и за деца, лишени от родителски грижи. Остават два, в Плевен и Варна, и тя очаква да бъдат закрити в края на годината. В центровете за резидентни услуги живеят два пъти повече деца, отколкото в приемни семейства, а това според нея не е добре за децата и излиза по-скъпо. Димитрова призова дебатът за приемната грижа да започне отново, проектното финансиране да спре и да има ясна стратегия за привличане, задържане и подкрепа на приемни семейства.